- Не съм много сигурен, че е даден заден ход на идеята здравните фондове да се прелицензират   като   за­страхователни компании. Преди два дни в обширно интервю  д-р Антония Пър­ванова от НДСВ отново потвърди, че няма да от­стъпят от това свое изис­кване. Всъщност   това е първото, което трябва да се промени в концепцията им за реформи - социалното здравно осигуряване не мо­же да бъде подчинено на за­страхователните принци­пи, защото веднага ще загу­би солидарния си характер, превръщайки се в бизнес, който управлява единстве­но финансовия риск, прене­брегвайки здравните нужди. Това със сигурност ще облагодетелства застрахо­вателните компании, но ще ощети    хората,    които имат нужда от медицинска помощ, както и лекарите, които я оказват.

Д-р Илко Семерджиев е заместник-министър на здравеопазването в три правителства. Създател и първи директор на НЗОК, а след това и министър на здравеопазването. В момента е изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд "ДОМ-Здраве" и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване

- Д-р Семерджиев, вие сте запознат с проекта за промени в Кодекса за застраховането, изготвен под ръководството на Антония Първанова и Йордан Цонев. В него се въвежда понятието „застраховател, извършващ дейност по задължително здравно осигуряване”. Ако мога да си позволя един образователен въпрос: каква е разликата между „застраховане” и „здравно осигуряване” и доколко е разумно смесването на тези понятия?

- Застраховането покрива настъпили щети, така че се концентрира пост фактум върху финансовия риск, без да може да контролира заболяването и предпазването от заболяване. Застрахователят реагира след случване на болестта, докато здравните осигурители наблягат върху здравето и профилактиката, така че да не допуснат болестта, като по този начин допринасят за постигането на здравно-политическите цели  на държавата. Освен това, социалното здравно осигуряване осигурява и медицинската услуга, а не само нейното заплащане при настъпила щета, т.е. управлява медицинския риск, като следи и за качеството на услугите. Така че отговорът на вашия въпрос е дефинитивен - смесването на понятията и практиките, обозначавани като „застраховане” и „здравно осигуряване”, е не само неразумно, но и пагубно за социалното здравно осигуряване. Този, който предлага подобна еклектика, трябва да знае, че първият резултат ще бъде ликвидиране на солидарността, колкото и малка да е тя в сегашния момент – 6%. Дори корпоративна Америка се отказа от поощряването на застрахователния модел и въведе HMO и подобни на нея организации, за да може да управлява медицинските услуги в полза на клиента и да гарантира качество и солидарно споделени разходи. Това, което се предлага в законопроекта за промяна на Кодекса за застраховането, е нерационален, практически неработещ и едновременно с това скъп експеримент, основан на финансовия риск и индивидуалната отговорност, при който достъпът до услуги е силно ограничен и се изчерпва само до размера на капитализираната лична партида от застрахователни премии. Чрез застрахователна техника е невъзможно да се управлява медицинския риск, а да се ограничи социалното здравно осигуряване в управлението единствено на финансовия риск означава, че ще се работи предимно по модела „възстановяване на разходи”, което може да обогати застрахователя, но ще ощети пациента и лекаря.

- Здравното осигуряване е с разходно-покривен модел, прави ли го това по-неперспективен сектор от пенсионното осигуряване?

Д-р Илко Семерджиев е създател и първи директор на НЗОК, а в момента изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд „ДОМ-Здраве”  и председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

Д-р Семерджиев, какъв е Вашият прочит на това, което се случи на Катарино? Какво всъщност беше решено за здравеопазването?

Аз не мога само от медийните изявления след Катарино да направя точна преценка какво ще се случва и какво няма. Липсва писмен документ, от който да разберем какви точно са взетите решения, но има две неща които според мен са сигурни и които бяха обявени доста еднозначно. Първото е, че ще се увеличи с 2% размерът на задължителната здравноосигурителна вноска и от 6% ще стане 8. Второто е, че от 1 януари 2009 г. няма да се плаща повече потребителска такса от никого. Досега имаше групи освободени от това задължение, а сега очевидно всички потребители на здравна помощ няма да дължат такава такса.

-   Уважаеми д-р Семерджиев, познавате здравноосигурителна-та система отдавна и от всички възможни ракурси - като лекар, ка­то директор на НЗОК, като ми­нистър, като пациент и гражда­нин. Това ни дава основание да се обърнем към вас и в сегашното Ви качество на основател и дирек­тор на МИЗЗО. Да започнем с твърдението, че моделът на сис­темата е сбъркан. Къде и в какво? И защо всеки опит моделът да бъде подобрен дава по-лоши резул­тати?

-   Твърдението,   че   моделът   на здравната   система   в   България   е сбъркан, е профанско оправдание, че някой няма познания и капацитет да управлява такъв модел - вече две по­редни правителства твърдят, че мо­делът им пречи. Те забравят, че ако това е така, се прави едно простичко не­що - моделът се усъвършенства - нещо, което те не правят. Светът познава три основни модела: централизиран мо­дел тип "Семашко" или "Бевъридж" в по-мекия му вариант, здравноосигурителен модел, който съчетава пазарни отношения в лечебния сектор, балан­сирани със солидарност в осигурител­ните отношения, корпоративен модел, подчинен предимно на пазарни прави­ла и наблягащ изключително много върху личната отговорност.

Д-р Илко Семерджиев е заместник-министър на здравеопазването в три правителства. Създател и първи директор на НЗОК, а след това и министър на здравеопазването. В момента е изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд "ДОМ-Здраве" и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване

Как се роди Националната здравноосигурителна каса, д-р Семерджиев? И как стана така, че Вие бяхте натоварен с тази задача?

От 1990-та до 1997-ма година непрекъснато се говореше за здравно осигуряване - че  държавата трябва да изгради здравноосигурителен модел в здравеопазването. Никой не свърши работа. Смениха се пет-шест правителства, но закон за здравното осигуряване така и не написаха. През 1997 година кризата на социалистическото правителство и падането на социалистите от власт доведоха до там, че се проведоха извънредни избори. Демократичните сили спечелиха и мен ме поканиха да започна да движа тази задача. Да се напише Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, Закон за съсловните организации, нов Закон за бюджета на това здравно осигуряване и други по-периферни закони - примерно Закона за здравословните и безопасни условия на труд, който трябваше да замени работническото здравеопазване с трудовата медицина.

- Д-р Семерджиев, през последния месец непрекъснато се говори за реформа в здравеопазването. Вярвате ли, че тя ще бъде направена?
- Вие знаете, че след 2001 г. реформите в здравеопазването спряха и дори се стигна до драстично връщане назад, така че, каквото и да се приказва, скептичността към думите е логична.

- Защо според вас промените бяха забавени, кой има интерес от това?
- Причините са тривиални - липса на експертен капацитет и политическа воля за довършване на реформите у тези, които управляваха през този период от време. Имаше и хора, които реализираха специфични интереси и междувременно ловиха риба в мътна вода - те са предимно от средите на малкия административен кръг, който имаше правомощия да взема решения в здравния сектор.

Демонополизацията на НЗОК в настоящия момент е абсолютно задължителна. Това заяви в интервю за Дарик радио бившият здравен министър и председател на МИЗЗО д-р Илко Семерджиев. Той коментира, че световната практика е показала, че най-удачният модел на здравно осигуряване е наличието на конкуренция. В България ако НЗОК бъде подложена на конкуренцията на частните фондове, тя ще бъде принудена да се обърне към пациентите. В противен случай здравната каса ще остане обърната към политиците, защото ще се влияе от тези, които вземат решенията в Парламента, заяви д-р Семерджиев.

- Г-н Семерджиев, какво трябва да обхваща здравната реформа?
- Здравната реформа трябва да въведе редица базови правила в здравната система, така че да позволи лекарите и медицината в България да бъдат максимално полезни на нуждаещите се от помощ. На първо място трябва да стои принципът "право на свободен избор на потребителя" - това означава, че гражданинът, който авансово плаща за здравеопазването чрез здравноосигурителни вноски и данъци, трябва да може да избере свободно къде да отиде да се лекува и кой да управлява здравните му разходи.

Д-р Семерджиев, ДОМ-Здраве е първото дружество за доброволно здравно осигуряване, което ще се листва на фондовата борса. Какво ви накара да предприемете тази стъпка?

- В цял свят в страните с традиции в здравеопазването дружествата за доброволно здравно осигуряване са на фондовата борса.Нашата преценка В ДОМ-Здраве е, че здравното осигуряване в България е нова материя, която хората не познават поради това, че съществува едва от 1999 г. насам. Листването ни на фондовата борса е една възможност да направим дейността си напълно прозрачна, което е най-сигурният начин да спечелим доверие. Искаме да отворим кухнята на здравно осигурителния процес за хората, за бизнеса и за лекарите - ако желаят, освен да се осигуряват, ще могат да станат и акционери, да участват в управлението и контрола на дейността.

- Д-р Семерджиев, "ДОМ-Здраве" отново произведе новина - дружеството е първият доброволен здра­вен фонд, който излиза на борсата. Какви цели си поставяте и какви са вашите очаквания?

- Листването ни на фондовата борса е най-добрата възможност да направим дейността си напълно про­зрачна, с което да спечелим доверие, да покажем, че сме високо професионални в изпълнението на тази дейност и да мотивираме хората да се включат в на­шата мрежа.