-   Уважаеми д-р Семерджиев, познавате здравноосигурителна-та система отдавна и от всички възможни ракурси - като лекар, ка­то директор на НЗОК, като ми­нистър, като пациент и гражда­нин. Това ни дава основание да се обърнем към вас и в сегашното Ви качество на основател и дирек­тор на МИЗЗО. Да започнем с твърдението, че моделът на сис­темата е сбъркан. Къде и в какво? И защо всеки опит моделът да бъде подобрен дава по-лоши резул­тати?

-   Твърдението,   че   моделът   на здравната   система   в   България   е сбъркан, е профанско оправдание, че някой няма познания и капацитет да управлява такъв модел - вече две по­редни правителства твърдят, че мо­делът им пречи. Те забравят, че ако това е така, се прави едно простичко не­що - моделът се усъвършенства - нещо, което те не правят. Светът познава три основни модела: централизиран мо­дел тип "Семашко" или "Бевъридж" в по-мекия му вариант, здравноосигурителен модел, който съчетава пазарни отношения в лечебния сектор, балан­сирани със солидарност в осигурител­ните отношения, корпоративен модел, подчинен предимно на пазарни прави­ла и наблягащ изключително много върху личната отговорност.България избра и реализира през 1999 г. здравноосигурителния модел така, както направиха и дру­гите бивши социалистически страни. Но през 2001 г. царското правителс­тво, а сега вече и тройната коалиция на практика ни връщат в системата "Семашко". От тяхна гледна точка е логично да обясняват, че осигурителният модел не им е комфортен и даже е "сбъркан" - на цяла Европа не й пречи, само на България този мо­дел й е труден, което ще ни постави отново в едни времена, които вече бяхме забравили. Днешните лоши резултати обаче се дължат именно на опита да се практикуват правила от системата "Семашко" в осигурите­лен модел на здравеопазване.

-  Може ли да се работи без НРД? Има ли интереси в неговото подписване или отхвърляне? Необ­ходима ли е промяна във формата на договаряне?

-  Без договори в здравното оси­гуряване е невъзможно да се рабо­ти, защото само договорът може да балансира интересите в едни пазар­ни взаимоотношения.Друг е въпросът, че НРД беше превърнат в един административен акт и сега вече наистина се налага промяна във формата на договаряне. Знаете, че управляващите в МЗ и в НЗОК, както и БЛС се провалиха то­тално в процеса на национално рам­ково договаряне, което отваря врата­та за търсене на нов модел поради компрометиране на договарящите страни. Заговори се за тръжна про­цедура по ЗОП, което остава единс­твеният път за търсене на форми на договаряне - в противен случай ще останем в тоталното администрира­не, което е факт вече няколко поред­ни години. Естествено, че не подписването на НРД е в резултат на инте­реси, но тези интереси не са в полза нито на пациентите, нито на лекари­те. Доволни, както виждаме, няма, с изключение на един малък кръг от хо­ра, които се самообслужват и които не си изкарват хляба от практикува­нето на медицина.

- Доболничната помощ и общопрактикуващите лекари са сред най-критикуваните - къде е проблемът, има ли ход за промяна?

-   Напротив,   най-критикувана  е болничната помощ, защото в нея има най-малко пазарни правила и иконо­мическа логика. Затова безпаричие­то там е голямо, а корупцията е най-висока. Доболничната помощ и общопрактикуващите лекари си вършат работата сравнително добре, там с няколко простички  мерки  могат да бъдат отстранени всички проблеми и системата ще стане безупречна - та­кава мярка например е премахване­то  на  лимитите,   премахването  на задължението да се сключват догово­ри с всички, които са пожелали, и увеличаването на бюджета с 30%.

-    Логична   и   правилна   ли   е възможността НЗОК да сключва договори с Всички лечебни заведе­ния в страната? Кратък коментар на следните казуси - реалността частните лечебни заведения да пе­челят, защото поемат по-леките случаи; логиката публичният ресурс да се разпределя между всички; при липса на утвърдена здравна карта -възможността всеки да може да разкрие лечебно заведение с легла. Всичко това не противоречи ли на европейската практика?

- Не може в една пазарна среда да се иска всички да имат договори по силата на закона - това унищожава конкуренцията и ликвидира стимулите за подобряване на качеството. Дого­вори трябва да имат най-добрите в смисъл на съотношение качество/це­на, а здравната карта въобще не ни трябва, тя е механизъм за администра­тивно регулиране, което създава нон-сенси на пазара. Освен това трябва да се знае, че всички лечебни заведения, преобразувани  в търговски дружес­тва, са частни, само че в някои частни­ят разпоредител е министърът, а в дру­ги - кметът. Затова е необходима при­ватизацията, за да се равнопоставят пазарните субекти и да се изгонят не­ефективната държава и политическите интереси от частния лекарски бизнес. Колкото до това на кого трябва да се разпределя публичният ресурс - отго­ворът е само един - на всеки, който доставя качествена услуга на разумна цена и е избран от потребителя.

-   Още малко за любимата на всички българи дейност на GP- един или повече договори, обем и качес­тво, капитация, малък или голям па­кет...

-  Общата практика навсякъде по света се заплаща с процент на капитация и да се иска в България да е по някакъв друг начин е знак за профе­сионална неграмотност. Трябва да имате предвид, че плащането на ОПЛ за визита моментално го превръща в специалист без "специалност" и го ликвидира на секундата. Смисълът на общата практика е в пакета услуги, който се предоставя на осигурените, и този пакет трябва да бъде предим­но профилактичен и промоционален -при всички случаи в пъти по-малък от този, който е сега.

- Да поговорим и за монопола на НЗОК - има ли алтернатива, какво означава "активиране на добровол­ните     осигурителни     фондове", създаването на други каси изход ли е? Вие създавахте НЗОК в края на 90-те години, сега сте за демонополизирането й - няма ли вътрешни антагонизми?

- Всеки монопол има алтернатива. Когато създавахме НЗОК, заложихме и регламентирахме тази алтернатива в доброволното здравно осигурява­не. Имаше механизъм след три месе­ца неплащане на здравни вноски самоосигуряващите се без наказателни санкции да излязат от задължителна­та осигурителна схема и да преминат в доброволното осигуряване или да си плащат кеш в лечебните заведе­ния. През 2002 г. обаче тази врата бе­ше  затворена  и  се  регламентира пълен монопол, а касата бе одържа­вена. "Активиране на доброволните осигурителни фондове" означава точ­но това - да се разчупи установеният в НЗОК монопол и да се позволи на гражданите да избират кой здравен фонд да управлява техните вноски. Не вярвам обаче такова нещо да се случи скоро, не и по време на ляво управление.

-  Модерната тема за "делегира­ните бюджети на болниците" - има ли логика подобна политика, не се ли навлиза в дебрите на субективиз­ма?

- Това е начин да се върне бюдже-тирането,  което помним от модела "Семашко", а също така ще се върне и социалистическото  преразпределе­ние чрез административни решения. Тази система изземва правото на из­бор на потребителя и го заменя с право на решение на администрация­та - конкуренцията се ликвидира, а пациентът се превръща в безименна фигура,  глава от населението  без права, но със задължението да фи­нансира приумиците на бюрократите.

-   Как  тълкувате   идеята   за т.нар. втори стълб, тоест допъ­лнителното задължително здравно осигуряване? Как се развива ДОМ - Здраве"?

-  Това е заемка от пенсионното осигуряване, което е дългосрочно, а здравното осигуряване, както знаем, е краткосрочно. Поради тази причина подобна идея винаги ще бъде дефицит­на от гледна точка на финансите и трудна за управление от гледна точка на задължителната комплементарност с НЗОК. Лоша идея, но все пак по-добре от нищо. Колкото до "ДОМ-Здраве" АД, нещата се развиват добре - имаме много корпоративни клиенти и вече сме продали над 100 000 секции от два­та пакета, които предлагаме - "Интег­рирана медицинска помощ и здравни грижи" и "Възстановяване на разходи". Ще бъдем първият фонд, който се листва на фондовата борса, и в скоро вре­ме ще бъдем първи на здравноосигурителния доброволен пазар.

- Какво мислите за доплащането - регламентирано или не?

- Доплащането е отказ от органи­зирано здравеопазване и е опасно както за пациента, така и за лекаря. Да води търговски преговори до лег­лото на болния не бих препоръчал и на най-големия си враг, но за съжале­ние много хора не разбират какво оз­начава това.

-  Ограниченият ресурс на здра­веопазването - финансов, техноло­гичен, кадрови, не предопределя ли неговото състояние? Има ли пове­че от един отговор?

- Днешното състояние на здравео­пазването се предопределя само от лошите   управленски   решения   от страна на МЗ, НЗОК и БЛС. Всички ресурси имат качеството да не бъдат неограничени, това обаче не означа­ва, че не може да се постигне симет­рия между цели и ресурси. Днес МЗ иска да се предоставят всички услуги в здравеопазването с половин нали­чен  ресурс,   което  може да  стане единствено на гърба на някого - това води до тежко напрежение, самоуправства и недоволство у всички.

- Кратък коментар по темите -приватизацията на лечебни заведе­ния, какъв да бъде процентът на здравната вноска?

-  Без приватизация преструктури­рането  в здравния  сектор е  невъ­зможно, равнопоставеността на всич­ки здравни субекти е нарушена, а мо­тивацията на лекарите е унищожена. Изкривява се конкуренцията, защото не е едно и също да се състезаваш със субекти, субсидирани и подкрепя­ни от държавата: вижте една ВМА -държавата налива там пари с голяма­та лопата, как ще искате някоя частна структура да се конкурира с нея, не може, ще бъде премазана. Държавата винаги е майка за едни и мащеха за други, така че няма място за нея на пазара, защото тя просто го унищожа­ва. Колкото до здравната вноска, аз съм го казал много отдавна - 6% за извънболничния сектор и още 6% за болничния - общо 12%. След това -всички да влязат в конкурентна битка и нека победят най-добрите. Здравео­пазването постепенно ще се стратифицира и стойностите ще се наместят.

-  Да "затворим" темата - Вие сте сред първите, нагърбили се с дълго отлаганата реформа В здра­веопазването. Има ли нещо, за кое­то да съжалявате, да се чувствате виновен. Ако можем да върнем вре­мето, какво бихте направил по друг начин?

-  Не, категорично! Това, което мо­ят екип и аз сме направили, трябваше да бъде направено и нашият успех го доказва. Това, че днес някой друг не се справя, не може да бъде мотив за обвинения към миналото. Управлени­ето на здравеопазването е като да шофираш  автомобил  -  ако  не  си добър шофьор и мерцедес да караш, пак ще стигнеш до канавката.

-  На финала няколко думи за Вас сега - с какво се занимава д-р Се-мерджиев днес, липсва ли му орга­низационната и административна­та работа отпреди, намира ли вре­ме за стоматология, наследиха ли го в професията...

-  Нищо не ми липсва - в МИЗЗО и в "ДОМ-Здраве" правим същото, кое­то винаги сме правили, но вече в час­тна полза. И смея да кажа, че и ние, и  нашите  партньори  сме доволни, правим изключително много неща и в обществена  полза  -  чувстваме  се достатъчно полезни и за другите. Със стоматология  отдавна  вече  нямам възможност да се занимавам, макар че много обичам тази професия и ми доставяше истинско удоволствие да я практикувам. Остава ми удовлетво­рението, че моите деца също избраха това поприще и вече се реализират в него - дъщеря ми Николина е практи­куващ лекар, а синът ми Тодор е сту­дент по стоматология, което означа­ва, че моите усилия ще имат продъ­лжение. Това е нещо, за което може да мечтае всеки професионалист.