Г-н Семерджиев, НДСВ даде  заден ход за за проек­та за промени в Кодекса за застраховането, спо­ред който частните здравни фондове трябва­ше да се регистрират ка­то застрахователни дру­жества. Какво трябва да се промени според вас?

- Не съм много сигурен, че е даден заден ход на идеята здравните фондове да се прелицензират   като   за­страхователни компании. Преди два дни в обширно интервю  д-р Антония Пър­ванова от НДСВ отново потвърди, че няма да от­стъпят от това свое изис­кване. Всъщност   това е първото, което трябва да се промени в концепцията им за реформи - социалното здравно осигуряване не мо­же да бъде подчинено на за­страхователните принци­пи, защото веднага ще загу­би солидарния си характер, превръщайки се в бизнес, който управлява единстве­но финансовия риск, прене­брегвайки здравните нужди. Това със сигурност ще облагодетелства застрахо­вателните компании, но ще ощети    хората,    които имат нужда от медицинска помощ, както и лекарите, които я оказват.

Управляващите все още не са се разбрали къде да отиват допълнителните 2 % от увеличението на здравната вноска. Една от основните идеи бе да постъпват в частните фондове, но противници­те опонираха, че това ня­ма да е допълнително здравно осигуряване, а просто преразпределение на средствата в частни ръце. Кое е правилното решение според вас?

- Тези 2% могат да маща­бират проблемите, които в момента съществуват в държавната Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) или да послужат за създаване на реален осигури­телен пазар на основата на свободния избор на осигуре­ните лица между частните здравни фондове. Трябва да сме наясно обаче, че ако продължаваме да наливаме пари в НЗОК, за реформи не можем да говорим. Освен това има още едно много важно условие, което тряб­ва да бъде изпълнено - срещу тези 2% трябва да стои отделен пакет услуги, кой­то да не се смесва с този на здравната каса, защото в противен случай ще унищожим конкуренцията още в зародиш и няма да се про­явят добрите ефекти от реформата.

Не са ли много 16 лицензирани досега частни фонда на територията на България и какво раз­лично ще предложат те на гражданите, за да има конкуренция между тях?

- Вече са 19 на брой по ре­гистрация, но колко ще бъ­дат избрани от хората е съвсем друг въпрос. Знаете, че на пазара доброто е то­ва, че всичко зависи от по­требителя, а не от адми­нистрацията. Хубавото на конкуренцията е, че избо­рът се прави според това какво се предлага на гражданина. Как ще се оформят тези предложения, за да са атрактивни за публиката е въпрос на знания и умения на здравните фондове. На­пример могат да се предла­гат бонуси, отстъпки, про­филактични  програми, здравни скрининги, по-висо­ко качество, информацион­ни услуги, асистанс и много други.

Кога ще стартират частните здравни фондо­ве и като какви - живото-застрахователни компа­нии или нещо друго?

-  Реално тяхната дей­ност стартира още през 2000 г., но те работят пре­димно на корпоративния пазар и затова са известни повече в тези среди. Дали ще работят като застрахователи, зависи изцяло от законодателя. Още веднъж подчертавам обаче, че то­ва не е добрият вариант. Ние си имаме няколко добре структурирани и вече наб­рали капацитет здравно-осигурителни фонда, така че ликвидирането им и пре­насочването на дейността им като застрахователна може само да навреди.

Откъде трябва да по­стъпват средствата във фондовете - само от лич­ни доброволни вноски на гражданите или и от до­пълнителното добровол­но осигуряване?

- Възможност трябва да бъде осигурена и по двата пътя. Изборът, разбира се, трябва да остане в ръцете на хората. Ако имат нужда или интерес, те сами ще решат как и какво да напра­вят.

Здравеопазването от­ново забуксува. Цените на клиничните пътеки са отпреди две години, рам­ковият договор не е под­писван също две години... Променило ли се е нещо от времето, в което вие бяхте министър на здра­веопазването, и в каква посока трябва да се върви сега, за да се решат про­блемите?

-  Забуксува, да, и то не от вчера. Здравеопазване­то не е добре още от мо­мента, в който политици­те одържавиха здравната каса и блокираха приватиза­цията в здравеопазването. Резултатите от това са изключително негативни и сега виждаме как се реаби­литират решения, които бяха заложени в законода­телството ни още през 1998 г. Неотдавна отворе­ната законова възможност за приватизация на лечебни заведения и дебатът за ин­сталирането на пазар в здравното осигуряване до­казва, че решенията, взети по мое време, са единстве­но рационалните. Остава само въпросът как тези ре­шения ще се реализират. Например ако се приеме застрахователен, а не здравноосигурителен   меха­низъм, решението ще се ре­ализира зле и резултатът ще е отрицателен. А на въ­проса в каква посока тряб­ва да се върви, отговорът е дефинитивен - към свобо­ден избор от потребителя и към конкуренция между здравните фондове, т.е. по-вече пазар и по-малко държава.

Одобрявате ли очаква­ното приватизиране на болниците, които не са в забранителния списък?

- Да, напълно. Без прива­тизация никога няма да се осъществи рационално пре­структуриране на здравния сектор, а това означава много и неефективни разхо­ди. Нека не забравяме, че държавата не е добър сто­панин и от обществената собственост се краде в особено големи размери, а това  в  нашия  случай е кражба от здравето.

Не мислите ли, че ако работещи и субдисидирани в момента болници в малки населени места бъ­дат "оптимизирани", т.е. бъдат приватизирани на части, има опас­ност хора там да оста­нат без здравна помощ?

- Ако нещата се правят чрез някакъв механизъм "ча­стичната приватизация", той няма да доведе до до­бър резултат. Напротив - ще се стигне до не координираност, дезинтеграция и конфликти. А точно в мал­ките населени места няма начин хората да останат без здравна помощ, защото болницата там има тери­ториално гарантирани кли­енти и когато за тях се за­плаща според свършената дейност, както е при здра­вното осигуряване, про­блем с фалит не може да има. Проблемни могат да бъдат само болници в голе­ми градове, където има сил­на конкуренция и то ако не се управляват добре, или не доставят качествена здра­вна помощ. Но такива бол­ници е по-добре да фалират, те не са полезни за хората.

Лекарите много пъти са се заканвали да спрат работа заради факта, че правителството не иска да ги чуе и да помогне за решаване на проблемите им. Досега законът не им позволяваше, но вече мо­гат да излязат на про­тест. Мислите ли, че ще изпълнят заканата си през есента?

-  Не мисля, че лекарите могат да направят какво­то и да е за себе си, докато начело на Българския лекар­ски съюз стои д-р Андрей Кехайов. Неговото упра­вленско невежество и кон­фликтът на интереси, в който се намира, вредят на съсловието и на здравната система по един унищожителен начин. Последните 6 години категорично го по­казаха.

Бяхте въвлечен като заинтересована страна в скандала със стволови клетки в университет­ска болница "Св. Иван Рилски". Имате ли инте­рес в тази сфера?

- Много хора се опитват да привлекат вниманието върху себе си, използвайки известни имена и този слу­чай е точно такъв. Смя­там подобно поведение за незряло и за мотивирано от нечиста съвест.

Демонополизация на здравната каса ще реши ли проблемите в здраве­опазването?

-  Конкуренцията между частните здравни фондове и здравната каса със сигур­ност ще подобри практи­ката и ще реши много про­блеми.

Здравните фондове ли са частните здравни каси на бъдещето?

-  Определено да, тъй ка­то фундаментът в лицето на НЗОК е вече изграден, развитието обаче принадлежи на частната инициа­тива.