Д-р Илко Семерджиев е създател и първи директор на НЗОК, а в момента изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд „ДОМ-Здраве”  и председател на Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

Д-р Семерджиев, какъв е Вашият прочит на това, което се случи на Катарино? Какво всъщност беше решено за здравеопазването?

Аз не мога само от медийните изявления след Катарино да направя точна преценка какво ще се случва и какво няма. Липсва писмен документ, от който да разберем какви точно са взетите решения, но има две неща които според мен са сигурни и които бяха обявени доста еднозначно. Първото е, че ще се увеличи с 2% размерът на задължителната здравноосигурителна вноска и от 6% ще стане 8. Второто е, че от 1 януари 2009 г. няма да се плаща повече потребителска такса от никого. Досега имаше групи освободени от това задължение, а сега очевидно всички потребители на здравна помощ няма да дължат такава такса.

По какъв начин всичко това ще се отрази на здравния сектор?

Дотолкова, доколкото това са две дефинитивни твърдения, мога да си позволя да направя коментар. Заявлението, че ще  се увеличи размера на здравната вноска дава надежда за подобрения. Това безспорно е стъпка напред и трябва да се признае, че тази стъпка е добра, отдавна очаквана и ще доведе до известно раздвижване в здравната система. Аз не зная дали тя би могла да осигури 1 млрд. допълнително, струва ми се, че числото е доста оптимистично, но колкото и пари да се добавят към недофинансираната здравна система, те ще бъдат от полза.

Много са важни обаче регламентите за разходването на тези пари, защото да увеличим вноската означава да увеличим приходната част, която може да бъде заделена за здравеопазване, но разходната част е изключително важна, тоест ще постигнем ли ефект от тези повече пари – по-голям достъп, повече качество, по-добър регламент за ползването на услугата, повече прозрачност, повече почтеност, намаляване на корупцията. Тоест оттук нататък това, което предстои, е да се уговорят и много детайлно да се разпишат правилата, по които ще се създават новите взаимоотношения в здравеопазването.

Какво мислите за премахването за на потребителската такса от началото на идната година?

Ликвидирането на потребителската такса означава едно единствено нещо – че в здравната система от 1 януари 2009 г. повече няма да има никакъв мотив да се дават пари на ръка или да се плаща директно от пациента в касата на лечебното заведение. От една страна това е добро попадение, поради простата причина, че когато всички потребители са наясно, че не дължат пари от джоба си, това означава, че никой, по никакъв повод не може да им иска пари – независимо от това дали е за избор на лекарски екип или за специална упойка, или за нещо друго. Това е една антикорупционна мярка, която би била изключително добра, ако не я съпоставяхме с ниския размер на тези 2% увеличение. Ако всичко в здравеопазването ще се плаща от здравноосигурителната система, в такъв случай тези 2% са малко и няма да могат да компенсират премахването на потребителската такса. При всички случаи това не омаловажава стъпката напред, защото тя в крайна сметка разкрива нов хоризонт.

Премахването на възможността да се доплаща за избор на специалист не ограничава ли правата на пациентите?

Напротив, тази възможност им дава истински права. Ако вие отидете в една болница, трябва да разполагате с най-добрите й възможности като ресурс.

По дефолт?

Да, по подразбиране. А не някой да ви казва: „Да, ти си тук, сега обаче ти предстои да направиш един избор”. Ти междувременно не познаваш никого, разбира се, в тази болница, но трябва да направиш избор и за него да си платиш. Това беше една корупционна врата, един нерегламентиран начин за придобиване на доход. Аз винаги съм бил против нерегламентираните плащания. Те са нож с две остриета, както за пациента, така и за лекаря и лечебното заведение – създават недоволство, непрозрачност и основание никога повече пациентът да не иска да се върне в тази болница, защото винаги ще чувства, че щом веднъж са му поискали нерегламентирано пари, той по някакъв начин е излъган. А това е лошо и за болницата, и за лекаря и за пациента.

Управляващите  се споразумяха за демонополизиране на здравната каса. Реалистични ли са според Вас сроковете, които се залагат?

Сроковете са разумни. Ако сега съществуващият пакет се раздели на пакет за НЗОК и пакет за доброволните фондове, това ще бъде една година възможност доброволните фондове да докажат кой става за работа в полза на пациента и кой не. Това би бил един реален тест в практиката, с който обществото да се убеди, че някои от фондовете са добри и вършат необходимото за тях, а други от фондовете не стават и по тази причина не трябва да бъдат допускани до управлението на онези допълнителни 6%, които ще станат достъпни за управление през 2010 г. Така че за мен това е добър подход, сроковете са абсолютно реалистични, но отново казвам – само при условие, че се разделят пакетите. Ако пакетът остане един и касата плаща, а доброволният фонд доплаща, тогава няма да има възможност за никакви преценки, за никаква конкуренция, за никакво селектиране – така 2009 година ще бъде пропусната и отново  ще бъдат източени много пари, а двете администрации – на съответния доброволен фонд и на здравната каса, ще влязат в тежки конфликти.

По Ваша преценка, колко каси трябва да има на българския пазар и приблизително на какви критерии трябва да отговарят те?

Според населението на България, между 10 и 12 каси биха били абсолютно достатъчни първо за покриване на всички видове услуги, и второ, за осигуряване на добро качество. Ако се разбие пазара на повече каси, е очевидно че ресурсът във всяка една поотделно ще бъде значително по-малък и те няма да могат да поемат много тежки ангажименти, заради феномена, който се предпоставя от масата на числото.

Но при една пазарна икономика не би трябвало да се поставят административни ограничения за брой. По-скоро би трябвало да се поставят такива изисквания при изпълняването на дейността и при предварителната подготовка за изпълняване на тази дейност, че да има някаква гаранция за потребителя. Примерно аз бих поставил на първо място изискването всяка каса, която иска да управлява задължителни здравни вноски, била тя частна или държавна, да има информационна система. Необходимото, за да рапортуваш по какъв начин управляваш тези пари, е да имаш информационна инфраструктура за да можеш да следиш услугите и паричните потоци.

Възможно ли е да възникне проблем заради несъответствие на информационните системи на здравната каса и системите на частните каси? Все пак се очаква през първата година те да работят заедно и вероятно би трябвало да имат някаква връзка помежду си.

Нищо не пречи на който и да било фонд да си купи такава информационна система. В България това вече може да бъде направено, тоест то е проблем на инвестиция, а не на нещо друго. Но ако се направи взаимно допълване между НЗОК и здравните фондове в размер, примерно, на 70 на 30 за една и съща услуга, това ще създаде голям проблем.

Дори ако този модел се прилага само за една година?

Дори да е за 3 дни. Затова казвам, че тази година трябва да се използва за друго – да се разделят пакетите, за да има реална конкурентност. В случая конкурентността няма да бъде между НЗОК и доброволните фондове, а само между доброволните фондове, за да покажат кой от тях става за тази работа и кой не. Комплементарността с НЗОК унищожава конкуренцията и с НЗОК, и между частните фондове. Тогава няма никакъв критерий за отсяване на можещите и неможещите, а ефекта от увеличението на здравната вноска ще бъде загубен.

Да се върнем на критериите за частните фондове. Извън наличието на информационна система, какво друго трябва да притежава един такъв фонд, за да работи с обществени средства?

Много неща. На първо място между другите неща е контролната система, с която всеки един фонд би трябвало да гарантира, че парите които плаща, санират лошите отчети, грешните отчети, измамните отчети и т.н. - част от тази контролна система е интегрално включена и в информационната система. Всички знаем, че може да се прави чрез последващ контрол чрез обучен за целта персонал, но предварителният и текущият контрол са изключително важни, и те обикновено са интегрална част от информационната система. Това е качествено нов критерий за оценка защото информационна система, която не дава възможност поне за текущ контрол в реално време, очевидно не предпазва от измами и не съхранява добре парите на осигурените.

Един от основните аргументи на противниците на идеята за повече каси е това, че така ще се създаде раздута администрация и ще се източват публични средства. Има ли такава опасност?

Това, че ще има повече администрация, е вярно и е очевидно, че ще се увеличат административните разходи. Невярно е обаче, че това създава предпоставки за източван, в противен случай би трябвало от всички видове бизнес да имаме само по една фирма. Конкуренцията е механизмът, по който разходите могат да бъдат намалени, и най-важното – рационализирани. Каква е ползата да имаме една администрация от, примерно 3000 човека, когато тя позволява 100 милиона да се източват, която позволява медицинската помощ да е некачествена, която позволява измами, която не контролира качеството. В случая за мен е по-важна конкуренцията като механизъм, който гарантира правата на потребителите и качествена услуга на разумна цена - когато в пазарната икономика съществуват правила, първото и най-важното от тях е конкуренцията.