| Въпросът дали трябва да се премахне монополът на здравната каса е вече риторичен, всеки монопол рано или късно започва да обслужва себе си и висшестоящите, като загърбва интересите на клиентите. Защото нищо не притиска монополиста да се грижи за хората - конкуренция няма, а обслуженият висшестоящ е снизходителен и по-скоро пази статуквото и личния си интерес, отколкото интересите на другите. Знам, че следва въпросът "а защо създадохте тогава само една здравна каса" и искам веднага да отговоря. През 1999 г. Законът за здравното осигуряване регламентира две изключително важни неща: първо - паралелното създаване на Национална здравноосигурителна каса и на частни здравни фондове; и второ - всички самоосигурени граждани след три месеца неучастие в задължителната здравноосигурителна схема можеха без санкции да преминат към частното осигуряване. В крайна сметка обаче правителството на НДСВ промени законодателството и одържави НЗОК, с което затвори дадената възможност за деконцентрация и така монополът трайно се установи. Сега е по-трудно да се реформира един укрепнал модел, тъй като много интереси не позволяват промяна на статуквото и тези интереси са предимно политически.
След като е ясно, че монополът на касата трябва да отпадне, остава проблемът как да стане включването на частните здравни фондове -
дали да са равнопоставени с НЗОК, или да надграждат системата.
Най-доброто решение е въпреки забавянето частните здравни дружества да конкурират пълноценно НЗОК, тоест да практикуват "заместващо" здравно осигуряване. Но това би била крайната цел, която е трудно да бъде постигната само с една крачка. За да се предотвратят резки сътресения, може да се започне с "надграждащ" модел на допълнително задължително здравно осигуряване, което да плаща за услуги извън пакета на НЗОК и чак след стабилизирането на този междинен етап да се пристъпи към пълна конкуренция. Междувременно в конкурентната битка ще се разбере кои частни здравни фондове имат капацитет да се справят със задачите си, ще се откроят и добрите практики, които пазарът може да създаде, защото пазарът е система, ориентирана към потребителя, а не към политиците. Алтернативите ще поставят пациентите в центъра на вниманието и на фондовете, и на лекарите.
Важно е обаче задължително да се запази солидарният принцип на здравноосигурителната система. Основата на всяка социална система, особено такава като краткосрочното осигуряване, може да има стабилност само ако съществува солидарността. Европа практикува солидарност в здравеопазването вече повече от 120 години и продължава да развива тази система. Дори корпоративна Америка се отказа от управлението единствено на финансовия риск в здравеопазването и започна да развива активно управление и на здравния риск, като поставя в основата солидарността, а от известно време там вече се настоява за въвеждане и на национално здравно осигуряване. Така - постепенно - дори в силно пазарните икономики
застрахователният модел в здравеопазването все повече отстъпва на осигурителния
който е доказал във времето своите по-добри страни. Защото застраховането е пасивен модел. Ако имате здравна застраховка, вие може да разчитате на възстановяване за настъпили щети и направени лични разходи, но застрахователят няма да се погрижи за вашето здраве. Той се занимава с вашата болест, след като тя вече е настъпила и ви е навредила. Здравният осигурител прави точно обратното - той цели да не допуска да се разболявате, за да не прави огромни болнични разходи. Затова е заинтересуван да бъде активен - да ви кани всяка година на профилактични прегледи, да ви дава бонуси, ако сте здрав, да решава здравните ви проблеми, докато са още малки, а не когато настъпят усложненията. Ако трябва най-кратко и съвсем семпло да се илюстрират разликите между двата модела, бих нарекъл застрахователния - модел на болестофинансирането, а осигурителния - модел на здравеопазването.
Има и някои по-специфични разлики. Например много се говори за т.нар. индивидуални (лични) партиди, по които ще се капитализират вноските на хората за здраве при евентуален застрахователен модел, като се изтъкват неговите предимства. Този подход обаче ще ограничи възможните разходи за здравето само до размера на капитализираните лични средства. Да си представим, че днес се застрахова един човек, а утре му се наложи хирургична операция. Тогава личната му партида ще покрие нищожна част от цената на операцията, а главницата ще бъде отказана или ще му се заведе като дълг, заради който ще трябва да продаде имуществото си или ще се превърне в "крепостен селянин" на застрахователя, образно казано. С други думи - самата специфика на краткосрочното осигуряване, каквото е здравното, налага солидарност, защото не се поддава единствено на управление на финансовия риск, а изисква и активно управление на здравния риск. Тази специфика не отрича ролята на здравното застраховане, но то по значимост идва на последно място, като евентуален
"четвърти стълб" във финансирането в здравния сектор
след доброволното здравно осигуряване.
В дискусиите какъв модел да възприемем се чува, че разликата между здравно застраховане и осигуряване била преди всичко лингвистична. Такова обяснение, което превръща същностните различия на двата модела в терминологичен проблем, подценява интелигентността на публиката и очевидно прикрива истинските цели на предлаганите промени.
Когато в една страна - член на Европейския съюз, предстои реформа на здравеопазването, най-добре е да се потърси опитът на останалите държави. Моделите в Европа са предимно осигурителни, а различията се състоят в съотношението между заместващото и надграждащото осигуряване. При първото общественият фонд и частните осигурители се конкурират изцяло, като покриват един и същ пакет от медицински услуги. При второто публичният фонд поема основния пакет, а частните дружества надграждат системата с допълнителни услуги. Все повече държави в последните години въвеждат заместващо осигуряване, защото вече са натрупали опит в надграждащия модел и желаят повече конкуренция, повече пазар и по-голям избор за потребителя. В основата и на заместващото, и на надграждащото осигуряване обаче стои принципът на солидарността. |