Д-р Илко Семерджиев е заместник-министър на здравеопазването в три правителства. Създател и първи директор на НЗОК, а след това и министър на здравеопазването. В момента е изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд "ДОМ-Здраве" и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване

Как се роди Националната здравноосигурителна каса, д-р Семерджиев? И как стана така, че Вие бяхте натоварен с тази задача?

От 1990-та до 1997-ма година непрекъснато се говореше за здравно осигуряване - че  държавата трябва да изгради здравноосигурителен модел в здравеопазването. Никой не свърши работа. Смениха се пет-шест правителства, но закон за здравното осигуряване така и не написаха. През 1997 година кризата на социалистическото правителство и падането на социалистите от власт доведоха до там, че се проведоха извънредни избори. Демократичните сили спечелиха и мен ме поканиха да започна да движа тази задача. Да се напише Закон за здравното осигуряване, Закон за лечебните заведения, Закон за съсловните организации, нов Закон за бюджета на това здравно осигуряване и други по-периферни закони - примерно Закона за здравословните и безопасни условия на труд, който трябваше да замени работническото здравеопазване с трудовата медицина.

Колко хора започнахте да работите по тази идея?

Бях сам, на гола поляна. Без пари, без офиси, без абсолютно нищо. Първите ни сбирки се правеха на площад „Света Неделя” на една пейка. Така започна работата си НЗОК. С мен от министерството излязоха Аделина Заркова и Теодора Христова. Малко по-късно министерството напуснаха Бойко Пенков, Димитър Илиев, Деница Сачева – те дойдоха при мен в касата. Тъй като държавата в продължение на месеци не ни даваше абсолютно никакви помещения и възможности да работим, аз взех една зала в частен медицински център. Изграждахме Националната каса като на война.

Спяхте ли по това време?

Почти не. След това получихме 10 помещения в Националния център по хигиена и в 10 помещения работиха над 120 човека. Чак през октомври 1999 успяхме да вземем по-голям офис и да ситуираме по някакъв начин нещата. Дълго време районните каси бяха разположени в детски градини. Примерно в Пловдив касата беше на 12-я етаж на болницата в няколко помещения. Нямаше асансьор до там. Беше абсолютно полева битка. И въпреки това се справихме. Свършихме работата и стартирахме здравното осигуряване в България.

Малко по-късно обаче се заговори за лъскавите офиси на здравните каси. На какво го отдавате?

Изключително показателен е примерът с офиса на здравната каса в Хасково. Навсякъде се снимаше тази сграда и се показваше външният стъклен асансьор. За какво става дума? Сградата е 12-етажна и сигурно има над 12 000 кв. м. застроена площ. Там успяхме да вземем 800 кв. м. на 6-я или 7-я етаж, вече не си спомням точно, и станахме едни от многото присъстващи в тази бизнес-сграда. Но злонамерени хора обявиха, че това е нашата сграда, че ние сме направили страхотно прахосничество на средства да си купим такава сграда, да си правим стъклени асансьори за целите на нашите луксове.

Обиждало ли Ви е това?

Не мога да кажа, че ме е обиждало, но за мен будеше недоумение. Това беше една задача, в която ние не получихме помощ от никого. Включително собствената ни държава не ни помогна. Това, което е изградено, се дължи само на усилията на моя екип и на нищо друго. И когато правиш нещо за обществото, всички, които могат с някаква помощ да участват, всъщност участват с обратното – с атака, с пречене. Не е приятно по никакъв начин.

В рамките на тези 9 месеца аз успях да взема и да ситуирам в страната повече от 54 000 кв. м. разгърната застроена площ, за да разположа всички 24 районни каси и 120 общински офиса, като те бяха обзаведени, оборудвани, бяха изградени информационни системи, хардуер, софтуер и т.н. И цената за това за тригодишен период от време беше 28 милиона долара. Националната каса е по-евтина от една болница. Ако си спомняте, Царската болница струваше 47 милиона евро - с 1000 пъти по-малко разгърната застроена площ. Направихме нещата максимално икономично. И тези 28 милиона долара, това бяха оценките на Световната банка, която по-късно дойде и съфинансира българското Министерство на здравеопазването с още 69 милиона евро за изграждане на здравната система, за нейно преструктуриране и реформиране. Тези 28 милиона долара са разходи за три години, а не за 1999-та година. През 1999 г. аз лично като директор на касата съм похарчил 9 милиона лева, за да ситуирам НЗОК, като от тях 4,5-5 млн. са  за възнаграждение на персонала, изграждане на административни системи и т.н., а другите са за офис площи и изграждане на инфраструктура.

Защо създадохте само една каса?

Защо една? Ами един човек колко каси да направи?!

Как гледахте на идеята за повече каси тогава, на този етап?

Едновременно в Закона за здравното осигуряване регламентирахме и обществената каса, и доброволни каси, които са частни. Първата частна каса лицензирахме през 1999 година. Така че никога в България не е имало по дефиниция и по замисъл монопол. Напротив. Първият Закон за здравното осигуряване, този който ние направихме, регламентираше следното: че всеки самоосигуряващ се, който не плаща в продължение на три месеца здравните си вноски, излиза от задължителната здравноосигурителна схема и има две алтернативи - или да отиде в доброволен фонд, или да си плаща кеш там, където ползва медицинска помощ. Тоест ние още тогава бяхме създали вратичка за демонополизация. В кавички „демонополизация”, защото никога не сме планирали монопол и никога не сме го създавали.

Какво означава това? Означава че самонаетите - нарочно не го направихме за наетите работници, защото там работодателят е длъжен да им плаща вноската - но самонаетият си е и работодател и затова той може да прави свободен избор. Това не означаваше, че този човек ще бъде санкциониран като човек, който не си плаща здравните вноски. Напротив – три месеца остатъчно ползва медицинска помощ от НЗОК и от четвъртия месец вече или плаща на доброволен фонд, или плаща на лечебното заведение. Ако това беше оставено така, в момента доброволните фондове щяха да са пълни с такива хора, които правят свободен избор. Единственото, което още трябваше да се направи като втора и последна стъпка, е да се освободи тази възможност и за хора, които са наети работници над определен доход. Тогава със сигурност в НЗОК щяха да останат само тези, на които държавата плаща вноските. Защото държавата винаги ще плаща вноската в НЗОК, а останалите, които сами си плащат или им плаща техния работодател, щяха да имат правото на свободен избор. Тази възможност беше затворена през 2002 година. Тогава новото правителство и парламентът казаха, че всички ще плащат вноски в НЗОК. Даже ги задължиха със стара дата, включително и тези, които живеят в чужбина да си платят вноските.

В момента всеки, който е излязъл от системата заради неплатени вноски, има право отново да влезе и да ползва неограничено услуги, ако си плати няколко месечни вноски. Как гледате на това?

Това е пълно безумие. В момента в България има 16 лицензирани доброволни здравноосигурителни фондове. Ето възможността да се пълнят доброволните фондове чрез такива хора - които не са си плащали и сега изведнъж с няколко вноски придобиват права да ползват неограничен солидарен модел. Защо? Ами пратете ги в доброволните фондове! Там да си плащат. И там вече да се направят актюерски разчети според размера на вноските какво имат право да ползват в здравната система. Дори една такава елементарна възможност законодателят в момента не я регламентира, не я дава. Напротив, укрепва все повече и повече монопола на одържавената каса.

НЗОК е създадена като първата обществена институция у нас. Смятате ли, че в момента тя реално защитава интересите на здравноосигурените?

Не. Касата в момента се подчинява на политическите разпореждания. Ако тя защитаваше интересите на хората, със сигурност щеше да бъде обърната към пациента. А ние виждаме, че тя е обърната към политиците. Чака какво ще каже Гайдарски, какво ще каже управляващото мнозинство и депутатите в него. А обикновените хора, които внасят парите си в тази каса, не могат да кажат нищо. От Събранието на представителите не зависи абсолютно нищо.

Касата обаче наистина беше създадена като обществена институция. За да стана директор на НЗОК, аз трябваше да подам оставка като зам.-министър. И подадох оставка предварително, без да знам дали аз ще бъда директорът в крайна сметка, защото трябваше да се явявам на конкурс и Управителния съвет да ме избере и назначи.

А Събранието на представителите беше изградено на трипартитен принцип – по три равни квоти, на държавата, на работодателите и на осигурените. Поравно, защото дават поравно пари. Всъщност това Събрание трябваше да бъде здравният парламент, а не националното Народно събрание. Там да се определя размерът на здравноосигурителната вноска, между тези, които са консуматори на тази вноска, излъчени от консуматорите. За да можем да попълним Събранието на представителите, тогава направихме национални социални избори. Избираха се по общини, по работодателски организации, а държавата си избра и посочи една трета свои представители.

Ако имахте възможност да се върнете назад, бихте ли направил нещо по различен начин?

Не. Категорично не. Съмнявам се, че някой въобще би могъл да направи нещо по-добро от това, което беше направено.

Добро дете ли е касата?

Касата е изключително добре структуриран организъм, който за съжаление се управлява много зле. НЗОК е невероятно мощен инструмент, който ако се управлява компетентно и интелигентно, може да донесе много големи ползи на всеки един българин и на здравната система.

Политиците в момента спорят как точно да демонополизират касата. Как според Вас трябва да се случи това – новите каси да се конкурират за допълнителните 2-3% здравна вноска или да са абсолютно равностойни на НЗОК?

Ако България иска да има модерна система, трябва да действа модерно и радикално. Тоест всеки български гражданин да има право свободно да избира кой да управлява парите му за здраве – НЗОК или някой от конкурентните фондове. Така постъпиха в Холандия, така постъпиха в Израел, така постъпиха в Полша, така постъпиха в Германия и затова имат успехи. Ако се тръгне към модела 2%, които да са предназначени само за доброволните фондове, това ще представлява в някаква степен напредък, но не особено сериозен и без кой знае каква перспектива.

Вторият стълб е заемка от пенсионното осигуряване, но това е механична заемка. Пенсионното осигуряване е дългосрочно осигуряване - днес се осигуряваш, а ще се пенсионираш след 30-40 години и тогава ще започнеш да ползваш тези 2%, които се натрупват. Докато здравното осигуряване е краткосрочно - днес даваш пари, утре може да се наложи да ги ползваш в стократно по-голям размер. Тоест това е механизъм, пренесен от пенсионното дългосрочно в здравното краткосрочно осигуряване, което задължително ще гарантира ликвидни кризи всеки ден у всички, които управляват този модел. Така че, не отричам – това е някаква стъпка напред все пак, но това не е добрата стъпка.

Второ – много трудно се администрира такъв отдел. От гледна точка на задължителната комплементарност, която трябва да съществува от тези 2 процента от доброволното осигуряване и шестте от задължителното – НЗОК, тоест между доброволни фондове и каса, това е невъзможен процес за администриране. Всички доброволни фондове ще трябва да вървят подир касата, за да видят къде тя е платила, да правят одит, да доплащат, което означава двойни контролни механизми, двойни административни механизми, липса на самоинициатива, и де факто това ще бъде едно непрекъснато мъчение и страшно ще забави процесите. Защото когато едно плащане трябва да бъде одобрявано от няколко контрагента, това отнема много време.

Здравната каса навършва 9 години на 15 март. Какво ще й пожелаете?

Да си намери добри управляващи, добър мениджърски екип. Зад името НЗОК се крият физически лица, които вземат лоши решения, а негативите се трупат на гърба на институцията. Но институцията е  само инструмент. Когато шофираш един автомобил и катастрофираш с него, виновен е не автомобилът, шофьорът е виновен.