Почти в края на мандата си управляващата коалиция реши да се заеме с реформите в здравеопазването - най-критикуваната и най-болезнената с проблемите си за гражданите сфера в последните години. Промяната в системата започна през 2000-та г., но беше "замразена" след година. За последните идеи за реформа, които се лансират и които включват демонополизация на здравната каса, разговаряме с д-р Илко Семерджиев, по чието време като здравен министър започна реформата. В момента той е изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд "ДОМ-Здраве" и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване.

- Д-р Семерджиев, през последния месец непрекъснато се говори за реформа в здравеопазването. Вярвате ли, че тя ще бъде направена?
- Вие знаете, че след 2001 г. реформите в здравеопазването спряха и дори се стигна до драстично връщане назад, така че, каквото и да се приказва, скептичността към думите е логична.

- Защо според вас промените бяха забавени, кой има интерес от това?
- Причините са тривиални - липса на експертен капацитет и политическа воля за довършване на реформите у тези, които управляваха през този период от време. Имаше и хора, които реализираха специфични интереси и междувременно ловиха риба в мътна вода - те са предимно от средите на малкия административен кръг, който имаше правомощия да взема решения в здравния сектор.

- Вие сте сред създателите на здравната каса. Защо институцията не успя да реши проблемите с финансирането в здравеопазването?
- НЗОК е инструмент както всяка друга институция, а проблемите се решават от тези, които я управляват. Този, който не е успял да реши проблемите, си има име, презиме и фамилия и не го крийте зад името на институцията. За неуспешна операция не обвиняваме скалпела, а хирурга, който се е държал несръчно и непрофесионално. А иначе причините са ясни - касата разполага с два пъти по-малко ресурс от необходимото и ако с 6% здравна вноска решихме проблемите в извънболничния сектор, сега, когато с почти същите пари се финансира и болничният, е очевидно, че никакъв проблем не може да бъде разрешен.

- Предложенията на работната група на управляващата коалиция, която беше сформирана в Хисаря, предвиждат пълната демонополизация на здравната каса да започне едва от 2010 г., а дотогава солидарен фонд да разпределя парите между всички играчи на пазара. Как приемате тази идея?
- Аз съм резервиран, когато чуя от управляващите за техни намерения, които щели да се реализират след края на мандата им. А за солидарен фонд усилията са излишни - още една ненужна администрация. Така или иначе Националната агенция за приходите (НАП) събира всички осигурителни вноски и може да ги разпределя между играчите на пазара според свободния избор на осигурените. НАП прави това и в момента за Националната здравно осигурителна каса (НЗОК).

- Според обсъжданите до момента идеи, за да се включат в системата за получаване на част от здравната вноска, съществуващи здравноосигурителни фондове трябва да се пререгистрират. Условието е да имат капитал от 10 млн. лв. и най-малко 100 хил. души клиенти, това необходимо ли е?
- Това е волунтаризъм - ако 16 фонда внесат по 10 млн. лв. уставен капитал, той ще бъде в пъти по-голям от размера на пазара. А 1.6 млн. доброволно осигурени в България при тази платежоспособност и наличната здравна култура няма да има още 10 години в страната. Това са нереалистични изисквания.

- Замисля се и пререгистрация на здравноосигурителните фондове като застрахователни дружества...
- И това е безсмислено упражнение. При създадена и вече работеща здравноосигурителна инфраструктура да се правят подобни трансформации означава само едно-единствено нещо - опит за съсипване на постигнатото и неуважение към създадената практика, която впрочем е законодателно регламентирана.

- В обществото витаят страхове, че някои от здравните фондове могат да фалират. Какви са гаранциите, че подобно нещо няма да се случи?
- Фалитът в пазарната икономика е саниращ механизъм, от който не бива да се страхуваме - важно е резервите на един фонд да са по-големи от месечните му разходи, така нищо за хората няма да бъде загубено. В крайна сметка здравните вноски се събират месец за месец и един такъв фалит няма да донесе загуба на никой друг освен на акционерите на фонда. Здравното осигуряване е държавно регулиран бизнес под надзора на Комисията за финансов надзор и Министерството на здравеопазването, така че опасностите от фалит са силно ограничени.

- Няма ли риск чрез фондовете политическите партии отново да източват средства от здравеопазването?
- Точно това не може да се случи - ако гражданите определят чрез свободния си избор кой фонд да управлява техните пари за здраве, политиците вече не могат да влияят върху решенията, така както това се случва сега в одържавената НЗОК.

- Увеличаването на здравната вноска с 2% ще може ли да вкара достатъчно средства в здравния сектор?
- Не, разбира се. Въпросът не е в това колко точно пари ще добавим в здравната система, а какъв пакет услуги искаме да закупим за хората. Този разговор трябва да започне от "стоката", която ще купуваме, а не от парите, които политически можем да си позволим. Важно е също така да се постигне симетрия между целите и ресурсите, а не да се прави "социална" политика на гърба на лекарите или да се товарят само определени категории хора с тежестите на солидарността.

- Как трябва да се направи приватизацията на болниците, така че да не останат недоволни пациентите?
- Пациентите не ги интересува каква е собствеността на сградата - тях ги вълнува компетентната и резултатна медицинска помощ, която ще получат в една болница. Останалото са въпроси за вътрешната мотивация на тези, които оказват тази помощ.

- Какви реални реформи трябва да се направят според вас и в какви срокове?
- Реформи в посока повече пазар и по-малко държава, свободен избор на потребителя къде и за какво да си даде парите, конкуренция между фондовете за вниманието на осигурените, конкуренция между лекарите и лечебните заведения за вниманието и избора на пациентите. Пазарът е най-справедливият и елегантен механизъм за ликвидиране на бездушното и бюрократично отношение към човека и за отпадане на незнаещите и неможещите от здравната система - било то здравни фондове, лекари или лечебни заведения. А колкото до сроковете - такива няма, промените трябва да бъдат направени веднага, защото системата е в процес на прогресиращ разпад и деморализация, което е много опасно и заплашва да стане непреодолимо.

- Може ли да коментирате скандалите с търговете за лекарства на здравното министерство, които текат в последните две години?
- Несвойствената търговска дейност на Министерството на здравеопазването няма как да не поражда перманентни скандали. Подобен тип търгове са в правомощията на здравното осигуряване и трябва да се правят от здравната каса. Министерството няма защо да се занимава с лечебна дейност, неговата роля е в общественото здравеопазване. Преди години ние въведохме реимбурсен списък, в който влизаха всички лекарства, плащани от НЗОК. След това измислиха и позитивен списък, в който влизат само част от всички регистрирани лекарства в страната. Според мен това раздробяване на няколко списъка създава възможности за корупция, защото някой трябва да каже кои от всичките 7-8 хил. препарати трябва да влязат в листата. Според мен позитивно-реимбурсният списък е нонсенс. Просто няма нужда от него. Достатъчна е листата на здравната каса. По нея трябва да се плащат всички лекарства с публични средства.

- Как може да бъде спряна корупцията в здравеопазването?
- Още веднъж ще повторя - чрез повече пазар и по-малко държава. Няма по-добри механизми за регулация от пазарните, базирани на свободния избор на потребителя. Който продължава да залага на администрацията като гарант за здравеопазването, се опитва да върви напред, гледайки през огледалото за обратно виждане.