Д-р Илко Семерджиев е заместник-министър на здравеопазването в три правителства. Създател и първи директор на НЗОК, а след това и министър на здравеопазването. В момента е изпълнителен директор на здравноосигурителния фонд "ДОМ-Здраве" и председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване

 Д-р Семерджиев, вие сте запознат с проекта за промени в Кодекса за застраховането, изготвен под ръководството на Антония Първанова и Йордан Цонев. В него се въвежда понятието „застраховател, извършващ дейност по задължително здравно осигуряване”. Ако мога да си позволя един образователен въпрос: каква е разликата между „застраховане” и „здравно осигуряване” и доколко е разумно смесването на тези понятия?

- Застраховането покрива настъпили щети, така че се концентрира пост фактум върху финансовия риск, без да може да контролира заболяването и предпазването от заболяване. Застрахователят реагира след случване на болестта, докато здравните осигурители наблягат върху здравето и профилактиката, така че да не допуснат болестта, като по този начин допринасят за постигането на здравно-политическите цели  на държавата. Освен това, социалното здравно осигуряване осигурява и медицинската услуга, а не само нейното заплащане при настъпила щета, т.е. управлява медицинския риск, като следи и за качеството на услугите. Така че отговорът на вашия въпрос е дефинитивен - смесването на понятията и практиките, обозначавани като „застраховане” и „здравно осигуряване”, е не само неразумно, но и пагубно за социалното здравно осигуряване. Този, който предлага подобна еклектика, трябва да знае, че първият резултат ще бъде ликвидиране на солидарността, колкото и малка да е тя в сегашния момент – 6%. Дори корпоративна Америка се отказа от поощряването на застрахователния модел и въведе HMO и подобни на нея организации, за да може да управлява медицинските услуги в полза на клиента и да гарантира качество и солидарно споделени разходи. Това, което се предлага в законопроекта за промяна на Кодекса за застраховането, е нерационален, практически неработещ и едновременно с това скъп експеримент, основан на финансовия риск и индивидуалната отговорност, при който достъпът до услуги е силно ограничен и се изчерпва само до размера на капитализираната лична партида от застрахователни премии. Чрез застрахователна техника е невъзможно да се управлява медицинския риск, а да се ограничи социалното здравно осигуряване в управлението единствено на финансовия риск означава, че ще се работи предимно по модела „възстановяване на разходи”, което може да обогати застрахователя, но ще ощети пациента и лекаря.

- Какво на прост български език би означавало въвеждането на предлаганите промени за здравната система в България?

- Ще се случат три неща едновременно – първо: всички доброволни фондове за здравно осигуряване силово ще бъдат принудени да се прелицензират като общозастрахователни компании, защото ако не го направят до една година подлежат на административно ликвидиране. Второ: социалното здравно осигуряване ще се превърне в капиталово, при което платежоспособното търсене ще намалее драстично, здравните услуги ще станат във висока степен недостъпни, а много лечебни заведения ще изпаднат в постоянна ликвидна криза, вероятни са и фалити. Трето: външни застрахователи надали ще влязат в България при регламентираните условия, както не са навлезли и до сега, макар че нищо не им пречеше да го направят, освен ако не е договорена някаква далавера, за която не мога да знам нищо към този момент. Най-лошото в случая е, че т.н. „експерти”, които са написали текстовете на законопроекта, очевидно не са се докосвали до практическото здравно осигуряване, от нас – практиците в здравните фондовеq, всичко се пазеше в пълна тайна, НЗОК също е била изолирана, т.е. това е едно теоретично упражнение на хора без опит, което буквално може да разруши здравеопазването на България.

- Разумни и изпълними ли са заложените в проекта срокове?

- Ако моделът беше разумен, сроковете са изпълними, но това, което се предлага, по дефиниция е неизпълнимо. Как си представяте един доброволен частен фонд да се прелицензира като застраховател, след което да кандидатства за втори лиценз за допълнително задължително здравно осигуряване, като за целта блокира 15 млн. лв. за уставен капитал и след това още 15 млн. лв. гаранционен капитал, които след две години трябва да нараснат до 23% от общия премиен приход, но не от премийните вноски, а от частни пари на акционерите? На всичкото отгоре се изисква в края на една осигурителна година 50% от положителния финансов резултат да се разпредели върху тези, които не са ползвали здравни услуги. Ако пресметнем числата, за 2009 г. се получава следната картина: нашите акционери трябва да се бръкнат с по 30 млн. лв. и да ги инвестират веднага, което за 18 фонда прави 540 млн. лв., надявайки се да участват в пазарно разпределение на не повече от 400 млн. лв. и то при регламент, че ако в последствие някой гражданин не си избере застраховател измежду тях, остава осигурен в НЗОК. Това е икономически необосновано и е предпоставка за фалити и на частните фондове, вече прелицензирани като застрахователи. Трябва да е ясно едно – когато държавата делегира някакъв бюджет за конкурентно управление с цел да извлече социална полза от това, тя трябва да си плати за удоволствието, а не да натоварва частния инвеститор със своите щения и да го докарва до банкрут. Бих направил и още една съпоставка – за общозастрахователна компания се изисква 4.5 млн. лв. уставен капитал при пазар над 2 млрд. лв. годишно, а при допълнителното задължително здравно осигуряване се изисква 15 млн. лв. уставен капитал за 4 пъти по-малък пазар. Само тези семпли сравнения показват, че авторите на този законопроект са далеч от реалностите и могат да създадат проблеми на България, включително и със съдебни дела в Европейски съдилища.

- Офисите във всеки областен град необходими ли са?

- Да се изисква офис в град, в който нямаш бизнес, е нонсенс. Има си стандарти в това отношение – ако си набрал достатъчно клиенти в съответния град е очевидно, че ще ти трябва офис, и ако не го направиш, ще си изгубиш приходите и работата. А ако не си – офисът е нецелесъобразен разход, който вместо да влезе в здравноосигурителни плащания и да доставя здравни услуги, просто ще издържа излишни структури.

- Какво мислите за Солидарния фонд, който е заложен в проекта?

- Проектирани са редица нови структури, чието съществуване ще създаде работни места и допълнителна бюрокрация, но ефектът ще бъде съмнителен. Ако има обособени  Гаранционен и Солидарен фонд е излишно изискването за толкова голям  гаранционен капитал в застрахователите – достатъчни са изискванията за резервите, а специално Солидарен фонд е напълно излишен, тъй като и в момента НАП извършва частично тази функция, а балансирането на рисковете е просто математическа формула за преизчисляването на капитационна сума за отделния осигурен според пол, възраст, категория труд и т.н.

- За страничен наблюдател изглежда, че този проект би бил по-приемлив за съществуващите застрахователни компании у нас, отколкото за работещите в момента доброволни здравноосигурителни фондове. Има ли такъв момент?

- Определено, вижда се от самолет, че в подобен модел ще могат да печелят само мега застрахователите и банките. Бих казал обаче, че здравните вноски трябва да се разходват за здравни услуги, а не да отлежават по банкови сметки или да пълнят инвестиционните портфейли на големите застрахователи и да се въртят по фондовите борси в чужди икономики. Впрочем, дълбоко се съмнявам, че някой от българските застрахователи ще се хване на такава хаотична и непредвидима игра, в която загубата е предварително заложена, а има и още нещо – никой застраховател у нас не се занимава със здравно застраховане, въпреки че в Кодекса за застраховането е дадена такава възможност. Това означава, че няма натрупан капацитет, няма досегашен опит, няма и интерес у българските граждани да си купуват здравно-застрахователна услуга. Само тези няколко факта биха били достатъчни на едни истински експерти да не посягат на здравното осигуряване, за да го трансформират в застраховане.

- Продължението на здравната реформа се обсъжда от години, а играчите в здравната политика като че ли всеки ден променят визията си за нея. Какъв би бил Вашият вариант, който да е най-удачен за всички участници в системата?

- Трябва да се надгради достигнатото в здравното осигуряване, а не да се унищожава. В доброволните здравни фондове има натрупана експертиза, която в един конкурентен модел би била от полза и за НЗОК. Всички регламенти следва да се допишат в Закона за здравното осигуряване и това не е толкова трудно, защото този закон работи вече 10 години, създал е някаква практика, която трябва да се усъвършенства, а не да се трансформира. Чувам, че се лансира трансформацията, защото така бил искал ЕС, което е невярно. ЕС изисква регламентиране на трансграничното здравеопазване, където здравните застраховки имат безспорно място, но ЕС няма изисквания за социалното здравно осигуряване и за здравните модели на отделните държави-членки. Иначе щеше да изиска първо НЗОК да се прелицензира като застрахователна компания или Националните здравни служби да се регистрират като застрахователи. ЕС вече се използва като заклинание у нас и с него се мотивират всякакви безумия, които някой иска да прокара в законодателството ни. Колкото до удачния модел - Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване неколкократно обяви публично своите предложения и аз няма да ги преповтарям тук. Важно е само да се знае, че ние подкрепяме решението за допълнителна здравна вноска от 2%, като препоръчваме тя да покрива самостоятелен пакет, различен от този на НЗОК, препоръчваме да се предостави свободен избор на гражданите в кой фонд да насочат тази вноска и то без посредници, подкрепяме и свободния избор на лекар и лечебно заведение и закупуване на услугите на конкурентна основа. Желаем да има и остра конкуренция между фондовете в полза на осигурените, като сме категорични, че ние няма да участваме на всяка цена в експеримента, който се предлага на този етап. За нас е ясно, че ако не сме полезни за хората и за лекарите, дори и да спечелим, това ще е пирова победа. Ние не искаме незаслужени предимства или подарени публични пари, ако това ще застраши доброто име и почтения бизнес, който вече сме ситуирали на българския здравен пазар, и ако трябва ще се борим за тези свои виждания и в съда. Държим също така да не се посяга на доброволното здравно осигуряване, защото стотици наши инвеститори са вложили личните си пари, за да помагат на социалните функции на държавата, и очакват елементарно уважение, а не унищожение. Подробностите за разходната част на тези 2% вноска можем много бързо да дефинираме детайлно и да ги предложим, стига да ни поканят да се включим в работните групи по проекта за закон, но подчертавам – става въпрос за промяна в Закона за здравното осигуряване, а не в Кодекса за застраховане.

- Министърът на здравеопазването обаче се обяви за предоставянето на тази допълнителна 2% вноска в НЗОК.

- Това изявление е в другия полюс на ситуацията и се нарича страх от реформи,  безотговорност и бездействие с власт, което е същото като злоупотреба с власт. Министър Желев няма среден път – или ще остане в историята на здравеопазването като управленец, прекрачил вратата за напредък и успех, или ще си запише името като поредния снишил се от страх и невежество местопазител на министерски стол. Всеки, който е поел славата да се нарича министър, трябва да си поеме и отговорността да свърши някаква полезна работа – ако той е решил да хлопне полуоткрехнатата врата за довършване на реформите, ще трябва и да носи отговорност пред поколенията на България за неудачите в системата, които е могъл, но не е желал да санира. Впрочем, ситуацията с МЗ е доста интересна – пасивността там е толкова всеобхватна, че функциите му са иззети от Съвета на коалицията, а когато този съвет е постигнал решение за реформи, обявени лично от Премиера, точно министърът на здравеопазването бламира тези решения, като ги отменя в полза на НЗОК. Все пак има още някаква надежда нещо положително да се случи, така че нека дадем шанс на МЗ да отрази това предизвикателство с достойнство.