Д-р Илко Семерджиев завършва стоматология в Медицинска академия - София. Магистър е по стопанско управление от университета "Проф. д-р Асен Златаров". Има специализации по здравен мениджмънт и управление на социалното и здравното осигуряване в САЩ, Великобритания, Ирландия, Испания, Франция, Германия и др. Бивш директор на медицински център и на градска болница в София; заместник-министър на здравеопазването в три правителства. Създател и първи директор на НЗОК, а след това и министър на здравеопазването.
- Г-н Семерджиев, какво трябва да обхваща здравната реформа?
- Здравната реформа трябва да въведе редица базови правила в здравната система, така че да позволи лекарите и медицината в България да бъдат максимално полезни на нуждаещите се от помощ. На първо място трябва да стои принципът "право на свободен избор на потребителя" - това означава, че гражданинът, който авансово плаща за здравеопазването чрез здравноосигурителни вноски и данъци, трябва да може да избере свободно къде да отиде да се лекува и кой да управлява здравните му разходи. Този принцип въвежда конкуренция в здравната система на две нива - едното касае лекарите и лечебните заведения, а другото се отнася за здравните фондове. Ако всеки българин има това право, тогава той ще бъде желан потребител/пациент от всеки лекар и от всеки здравен фонд, но е необходимо успоредното въвеждане и на втория основен принцип - "парите следват потребителя/пациента". Това означава, че здравните вноски ще трябва да се делегират за управление не само на НЗОК, а и на останалите, вече 15 работещи доброволни здравни фонда според личната воля и свободен избор на платеца на здравни вноски. По този начин общо 16 здравни осигурителя ще започнат да се надпреварват за вниманието на хората, за да бъдат избрани и да получат парите им. Конкуренцията между тях ще доведе до това всеки фонд да предлага по-добри пакети здравна помощ, по-качествено обслужване, профилактични програми и т.н. От друга страна, свободният избор на лекар ще въведе конкуренция между тях, защото само този, който е оказал медицинска услуга ще получи заплащане за нея. Това е единственият начин потребителят/пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система и да бъде ухажван и обслужван с желание и качествено, защото който не спечели благоволението на клиента и не бъде избран от него, просто ще фалира. Пазарът е най-справедливият и елегантен механизъм за ликвидиране на бездушното и бюрократично отношение към човека и за отпадане на незнаещите и неможещите от здравната система - било то здравни фондове, лекари или лечебни заведения. Още един фундаментален принцип следва да се прилага успоредно на изброените дотук - "заплащане на здравната услуга там, където е предоставена, и само след нея, ако е с необходимото качество" - крайно време е да се спре с порочната практика да се издържат всички болници просто защото някога са били създадени, че на всичко отгоре да се покриват всяка година и дълговете, които са натрупали. Трябва да е категорично ясно, че пари ще се получават само за свършена работа u само там, където потребителят е избрал да отиде.
Може да се изредят още много неща, които трябва да се включат в здравната реформа, но изброените по-горе са най-важни и пропускане само на едно от базовите правила ще доведе до лош резултат.
- Кой е механизмът за формиране на цените на лекарствата, който прави така, че те са по-скъпи в България, отколкото в Европа?
- Това твърдение не е валидно за всички лекарства в България, но е факт че такова явление има. На първо място според мен стои въпросът с корупцията при централните доставки и реимбурсните лекарствени листи. България е една от малкото страни, която преди четири години въведе трети нормативен акт - позитивна лекарствена листа, която стои като бариера преди реимбурсната листа на НЗОК и листата за централни доставки на МЗ, което предполага минимум три нива на организирана корупция в лекарствоснабдяването. Корупционните плащания след това се калкулират в цените на лекарството и е естествено то да поскъпне. Парадоксът е, че цените на едро при централизираните доставки понякога са по-високи от цените на дребно в аптеките, което ясно показва, че пазарът е по-добър регулатор от администрацията.
- Кой има интерес от това в продължение на години промените в здравеопазването да достигат само до идейно равнище и на практика нищо не се случва?
- Промените бяха започнати още през 1999-2001 г. - тогава се създаде НЗОК и няколко доброволни здравни фонда, лечебните заведения бяха преобразувани по Търговския закон и беше регламентирана приватизацията им, започна да се плаща за дейност и т.н. С идването на НДСВ на власт обаче промените бяха спрени и започна връщане назад - одържави се НЗОК, беше забранена приватизацията, блокира се конкуренцията между лечебните заведения, а през последните две години се стигна до отмяна на договорното начало в здравното осигуряване и започна грубо администриране на системата, в резултат на което корупцията в здравеопазването стигна невиждани размери. От това губят всички, а печели малък кръг от хора, които стоят начело на административната машина.
- Какъв механизъм трябва да се въведе за покачване на заплащането за специалистите в болниците, за да се спре изтичането им навън?
- Механизмът е само един - по-малко държава и повече пазар. Необходимо е и повишаване на размера на здравната вноска. В началото 6% здравна вноска бе учредена само за извънболничния сектор, а от две години насам със същата вноска се финансира и болничният сектор. Не може с половин цена да се купи всичко в здравеопазването. Липсата на симетрия между ресурси и очаквани ползи ражда само проблеми, дефицити и бюрократично администриране. Трябва да се активизира и процесът на следдипломна квалификация в здравеопазването - трета година МЗ обявява нулев прием на специализанти, което лишава лекарите от перспективи за развитие в България.
- Как трябва да се случи приватизацията на болниците, за да може да не загубят пациентите и инвестициите в тях да се изплатят?
- Няма начин пациентите да изгубят нещо от приватизацията на болници. Приватизация означава да бъде привлечен и частният капитал, за да се подобри болничната инфраструктура и обслужване. В цял свят публично-частното партньорство носи ползи, само в България още не можем да разберем тази простичка истина. Необходимо е обаче да има преференции за лекарите, които работят в приватизиращата се болница, за да не се загубят персоналът и неговият интерес за запазване на предмета на дейност и за подобряване на качеството на услугите.
- Очертава ли се отлив от България на медицински сестри и криза за средни медицински кадри?
- Не се очертава, а вече е тревожен факт. Медицинските сестри в България са два пъти по-малко от необходимото и липсата на политика в това направление от страна на МЗ ще задълбочи кризата.
- Удачна ли е сегашната псевдопазарна система - болниците са търговски дружества, които уж сами се борят за присъствие на пазара, обаче държавата ги задължава с фиксирани цени на дейността им?
- Нещо, към което се прикачва определението "псевдо", няма как да бъде удачно. Не може да се разчита на добър ефект от един полупазар, така както няма полубременност. Ако болниците бяха приватизирани, а НЗОК не бе одържавена и се конкурираше с доброволните здравни фондове, сега нямаше държавата да се бърка в медицината и да администрира с цени, лимити, едностранно налагани правила и т.н. Крайно време е да се даде възможност на потребителя да взема решение на кого да се довери в здравеопазването, държавата не може да защити индивидуалния интерес на всеки и докато се държим за полите й, нямаме право да се оплакваме, че нещата не са наред. В крайна сметка всеки трябва да си поеме отговорността, за да има право да претендира и за правата си.