- Господин Семерджиев, каква е разликата между застраховането и доброволното здравно осигуряване?
- Застрахователят няма работа с лечебни заведения. Той не доставя здравна услуга. Вие си плащате цялата сума в лечебното заведение и след това отивате с документите при застрахователя. Той ви осребрява част или цялата сума в зависимост от сключената полица.
Здравното осигуряване дава услуга. Дом Здраве като здравноосигурително дружество е сключило договори с над 800 лечебни заведения. Имаме договори с над 700 аптеки и други помощни организации - лаборатории, диагностични центрове. Водим преговори за цените вместо вас. И понеже сме голям клиент, за нас има отстъпки, а от това печели крайният потребител. Той не е сам срещу здравната система. При доброволното здравно осигуряване клиентът не плаща нищо в лечебното заведение. Дружеството поема всички разходи, като следи дали на пациента се предоставя най-доброто лечение. Когато отидете в аптеката, само си показвате картата и си получавате лекарствата, т. е. по веригата никъде не плащате. Накрая отношенията се уреждат между крайния клиент и здравноосигурителното дружество в зависимост от договора, който са сключили.
- Какво печелят хората от доброволното здравно осигуряване?
- Пестят време и нерви. Не се изправят сами срещу целия свят. Получават специално отношение. Индивидуално се подхожда към всекиго. Правят се серия от изследвания, за да се идентифицират рисковете и да се насочат усилията в правилната посока. Никъде по веригата не се налага хората да плащат, което спестява много нерегламентирани разходи. По-добре е да платите веднъж и да получите качествена услуга, отколкото да платите два или три пъти и пак да не получите нужното качество. Едно от най-големите предимства на доброволните фондове е редовната профилактика. Идеята е клиентът никога да не стига до болница, защото ако една профилактика струва на фонда 2 лв., лечението ще му струва поне 200 лв. Трябва да се инвестира в здраве, а не да се плаща за болести. Затова се казва здравеопазване, а не болестолечение. Всеки клиент има електронно здравно досие, което взема със себе си, дори да реши да напусне Дом Здраве.
- От какво зависи цената на здравната осигуровка?
- На първо място - от възрастта и пола. На второ място, от здравословното състояние на пациента в момента на сключване на договора. Дали има хронични заболявания, често ли боледува. Прави се пълен преглед и се установяват за всеки клиент какви рискове <!--[if !vml]--><!--[endif]--> съществуват. На трето място зависи от местоживеенето. Цените в София са едни, в по-малките градове са други. Така се изчислява премията, а върху нея се изчисляват и осигурителните тавани.
- Какъв е средният размер на премийната вноска?
- За комплексно покритие вноската започва от 10 лв. на месец, но ако изберете максималните опции, може да стигне и над 100 лв. В здравеопазването цената не трябва да бъде водеща. Ниските цени водят със себе си ниско качество. Човешкият живот няма цена.
- Какви са целите пред Дом Здраве?
- В краткосрочен план целта е да привлечем повече корпоративни клиенти. Разгърнахме широка мрежа за тежката промишленост и търсим клиенти като Кремиковци. В дългосрочен план обаче сме запланували привличането на повече дребни клиенти.
- Кои са най-големите проблеми, с които се сблъсквате?
- В момента законът не позволява изключване от задължителното здравно осигуряване. Държавата казва: Аз ви осигурявам, но реално това осигуряване е на много ниско равнище, тъй като пакетът е много широк, рискът е огромен, а средствата са недостатъчни. Асиметрията между ресурси и права под формата на здравен продукт е много неприятно явление за хората. Те разбират, че нищо не е безплатно, едва когато влязат в болницата.
- На какво равнище е конкуренцията у нас?
- На нулево. Конкуренция има единствено между доброволните фондове, и то за корпоративни клиенти. При НЗОК и лечебните заведения конкуренция няма. На практика конкуренцията е унищожена със закон. Така всеки, без значение колко е квалифициран и колко качествен продукт предлага, получава пари от нея.
- Какво трябва да се промени в нормативната база?
- Първо, да се предизвика конкуренция между лечебните заведения. Трябва да се даде възможност да се закупуват селективно услуги. Това става, като се обяви обществен търг и всяко здравно дружество подготви оферта. Ще спечели най-добрата, а така се подобрява и качеството на услугата.
Втората стъпка е съревнованието и между доброволните фондове. Ако се даде възможност всеки здравноосигурен да избира къде да отиват вноските му, дали в НЗОК или в някое от 15-те доброволни дружества, ще дойде и конкуренцията. Тогава ще има различни схеми и пакети, което ще доведе до огромно разнообразие и всеки ще получи най-доброто. Многократно сме поставяли тези въпроси. Излизаме с конкретни предложения. Даваме препоръки, но никой не се съобразява с тях. Затова и проблемите от година на година стават все по-сериозни.
- Изпълнява ли ролята си НЗОК?
- В основни линии да, но около 30% от нейния ресурс се прахосва. При тези условия се стимулират измамите. Ето и пример. На пациент, приет със заушка, се изписва диагноза менингит, защото струва 10 пъти повече. Така се източват пари от касата. Последствията обаче не са само финансови. Изкривява се и статистическата информация, а решенията, които се вземат, се основават на тези данни.
- Трябва ли да има припокриване на услугите, които предлагат НЗОК и доброволните фондове?
- Необходимо е да има допълване, а не припокриване.
- Очаквате ли навлизане на чужди играчи на пазара?
- Законодателството не създава условия за българските дружества, какво остава за чуждите. Иначе данъчното ни законодателство създава идеални условия за развитие на бизнеса. Страната ни е почти офшорна зона.
- Има ли нелоялна конкуренция между доброволните здравноосигурителни фондове?
- Има, разбира се. Един всеобхватен пакет струва около 30 лв. А на обществените търгове печелят оферти от 10 лв.
Здраве по европейски - кога?
Oтмяната на държавния монопол ще доведе до по-качествени услуги
Иван Маджаров
В. Пари-приложение стр. ІІ
 Иван Иванов не може да предвиди кога ще се разболее, но може да се погрижи да му е по-лесно, ако това се случи. Един от начините е, като си направи доброволна здравна осигуровка. За целта ще плати вноска, срещу която ще ползва здравни услуги на неколкократно по-голяма стойност. В България подобна услуга предлагат 15 здравноосигурителни дружества.
Осигуровката
Иванов има избор между няколко вида пакети от здравни услуги. Основните са профилактика, извънболнична, болнична, стоматологична помощ, възстановяване на разходи за лекарства и консумативи. При всеки пакет има различни варианти и обеми на здравните услуги. Традиционните пакети са минимален, комплексен и луксозен.
Цената
Най-често доброволната здравна осигуровка се сключва за една година. Цената й зависи от възрастта, пола, пакета здравни услуги, който е избран, и лимита на признатите разходи. Преди сключване на договор е нужен медицински преглед, съпроводен с въпросник за определяне на здравословното състояние.
Размерът на личната задължителна здравна осигуровка е 2.1% от брутната заплата. Освен това работодателят плаща още 3.9%. Ако приемем, че средната работна заплата за страната е 408 лв., ще излезе, че дължимата здравна вноска е 8.6 лв. на месец, или 103.20 лв. за година. За комплексна извънболнична и болнична помощ с 2000 лв. лимит на разходите 40-годишният Иван Иванов ще плати 180 лв. допълнителна здравна осигуровка за цялата година.
Проблем
С право той се пита дали не може да се спести едно от двете плащания. И е абсолютно прав. Националната здравноосигурителна каса покрива огромен кръг от услуги, но за сметка на това тяхното качество не е на нужното равнище. Ако обаче Иванов се насочи към някой доброволен фонд, ще се сблъска с монопола на НЗОК. Той е основният проблем пред тези фондове. А от прекалено широкия обхват на услуги и от хроничния недостиг на средства в здравната каса страдат най-вече гражданите и бизнесът. В случая губещ е и самата държава, защото плаща много средства за управлението на целия този процес, който в същото време е некачествен и неефективен. Ако прекрати това, тя ще получава допълнителни средства в хазната от данъците, които ще плащат здравноосигурителните компании. |